ОЖРЀБВАМ СЕ, -аш се, несв.; ожрèбя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. За кобила — раждам конче (жребче). До него достигна гласът на дъщеря му Гюла: — Баба̀! Ела, че кобилата се ожреби! Л. Стоянов, Избр. съч. III, 217. Ти имаш во ергелето дванайсет кобили щири, що не са се ожребиле досега ич. СбНУ ХIХ, 15. Друса, друса кобилка;/ тежок товар носеше, — / две яболки цървливи, / три ореха шупливи. / Дайте ѝ, селяне, / на момина венце, / да ожреби жребче. Нар. пес., СбНУКШ ч. III, 52.
◊ Ожребили се бащините му кобили. Диал. Много радостен. Припка, че гато са са ожребиле бащините му кобилки. Послов.
— Друга (диал.) форма: о ж д р è б в а м с е.